На 8 декември в София се проведе годишната среща на Националния научноизследователски център за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ) и Националния хъб за биобанкиране BBMRI.bg, част от европейската инфраструктура BBMRI-ERIC. Участваха над 50 учени и гости от МУ –София и МУ-Пловдив.
Проф. Радка Кънева, ръководител на Център по Молекулна Медицина и национален координатор на BBMRI.bg бе модератор на събитието. Тя представи дейността на Център по Молекулна Медицина и постиженията, свързани с биобанкиране, както и участието в национални и международни проекти, като EvolveBBMRI, ERDERA, Genome of Europe.
На срещата присъстваха Проф. К. Йончева, дфн, Заместник-ректор по наука и акредитация и Проф. д-р В. Пенчева–Генова, дм, Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране.
Приветствия към участниците отправиха акад. В. Митев, координатор на проекта НУКБПИ-BBMRI.bg и Проф. К. Йончева от името на Ръководството на МУ-София.
Милена Главчева, гл. експерт от Дирекция „Наука“ към МОН приветства участниците и подчерта значението на НУКБПИ като водеща инфраструктура в биомедицинската сфера на Националната пътна карта на научните инфраструктури, и по-специално ролята на BBMRI.bg за ускоряване на сътрудничеството, повишаване на видимостта и на участието на България в Европейското пространство за наука и иновации.
В програмата на форума бе представена дейността на Лаборатория по Геномна Диагностика, от нейния ръкводител, Проф. И. Димова. Постиженията на биобанките в МУ-Пловдив и МУ-София бяха представени от Доц. Н. Мехтеров и Доц. М. Петров. Светомир Хитов представи изграждането на националния хъб за геномни данни в рамките на проекта GDI. Цветана Керелска разказа за медийната кампания и отчете постигнатото за събиране на доброволци за проекта „Геномът на България“, който е част от проекта за „Геномът на Европа“. Участниците се включиха в дискусия за възможностите за разширяване на мрежата за биобанкиране BBMRI.bg и набиране на доброволци, както и въпроси свързани с анализа, съхранение и сигурността на геномните данни. Обсъдена беше и необходимостта от популяризиране на геномната медицина сред населението и медицинските специалисти.
