Пневмонията, предизвикана от новия коронавирус (SARS-CoV-2) и наречена от СЗО коронавирусна болест 2019 (COVID-19), бързо нарастна в епидемичен мащаб. Появата на SARS-CoV-2 е отбелязана като третото разпространение на високопатогенен коронавирус в човешката популация след коронавирусa, предизвикващ тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoV) и коронавирусния респираторен синдром в Близкия Изток (MERS-CoV) през двадесет и първи век. Разпространението на пандемичния вирус SARS-CoV-2 в човешката популация срещна безпрецедентни съвместни усилия на учените в световен мащаб за разкриване на неговите вирусологични, имунологични и патогенни свойства.
Пневмонията, предизвикана от новия коронавирус (SARS-CoV-2) и наречена от СЗО коронавирусна болест 2019 (COVID-19), бързо нарастна в епидемичен мащаб. Появата на SARS-CoV-2 е отбелязана като третото разпространение на високопатогенен коронавирус в човешката популация след коронавирусa, предизвикващ тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoV) и коронавирусния респираторен синдром в Близкия Изток (MERS-CoV) през двадесет и първи век. Разпространението на пандемичния вирус SARS-CoV-2 в човешката популация срещна безпрецедентни съвместни усилия на учените в световен мащаб за разкриване на неговите вирусологични, имунологични и патогенни свойства.
Целта на настоящия проект е да изясни особеностите на взаимодействието между вируса и човека-гостоприемник, използвайки инструментите на микробната и човешката генетика. Проучването ще засегне фундаментални въпроси относно 1) естеството на генетичните детерминанти на чувствителността, тежестта и хода на COVID-19 при български пациенти; и 2) еволюцията на SARS-CoV-2 и как тя влияе върху механизмите за навлизане на вируса в клетката, иницииране на възпаление и взаимодействие с имунната система. В крайна сметка получените резултати ще подпомогнат създаването на подход за идентифициране на лица с висок и нисък риск и разработване на по-добри стратегии за профилактика и лечение на COVID-19. В допълнение, резултатите, получени от генетичните изследвания, ще послужат като основа за проследяване на SARS-CoV-2, което е задължително за епидемиологично моделиране, прогнозиране и ограничаване на разпространението на инфекцията.
Целта на настоящия проект е да изясни особеностите на взаимодействието между вируса и човека-гостоприемник, използвайки инструментите на микробната и човешката генетика. Проучването ще засегне фундаментални въпроси относно 1) естеството на генетичните детерминанти на чувствителността, тежестта и хода на COVID-19 при български пациенти; и 2) еволюцията на SARS-CoV-2 и как тя влияе върху механизмите за навлизане на вируса в клетката, иницииране на възпаление и взаимодействие с имунната система. В крайна сметка получените резултати ще подпомогнат създаването на подход за идентифициране на лица с висок и нисък риск и разработване на по-добри стратегии за профилактика и лечение на COVID-19. В допълнение, резултатите, получени от генетичните изследвания, ще послужат като основа за проследяване на SARS-CoV-2, което е задължително за епидемиологично моделиране, прогнозиране и ограничаване на разпространението на инфекцията.
Научноизследователският екип ще разшири усилията си върху секвениране на SARS-CoV-2 вирусни генома, изолирани от български пациенти, което ще предостави подробна картина за възникващите вирусни мутации и разпространение на вируса в страната. Тези ценни научни познания ще помогнат на епидемиолозите, здравните специалисти и експертите по обществено здраве за определяне на начините за предаване на вируса и характера на взаимодействието му с имунната система.
Тема на проекта
Роля на индивидуалните вирус / гостоприемник геномни характеристики за отговора към инфекция със SARS-CoV-2
Базова организация
Център по молекулна медицина, Катедра по Медицинска химия и биохимия, Медицински факултет, Медицински университет - София
Партньори
Военномедицинска Академия, гр. София
УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, гр. София
Ръководител
Проф. д-р Радка Петрова Кънева, дб
Проектът се финансира от Фонд научни изследвания, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 год.
